автори:
(1) Мартин Клепман, Кеймбриджки университет, Кеймбридж, Обединеното кралство ([email protected]);
(2) Пол Фрейзи, Bluesky Social PBC Съединени щати;
(3) Джейк Голд, Bluesky Social PBC Съединени щати;
(4) Джей Грабер, Bluesky Social PBC Съединени щати;
(5) Даниел Холмгрен, Bluesky Social PBC САЩ;
(6) Девин Айви, Bluesky Social PBC САЩ;
(7) Джеръми Джонсън, Bluesky Social PBC Съединени щати;
(8) Брайън Нюболд, Bluesky Social PBC САЩ;
(9) Джаз Волперт, Bluesky Social PBC Съединени щати.
2 Социалното приложение Bluesky
2.3 Персонализирани канали и избор на алгоритми
3 Архитектурата на протокола at
3.1 Хранилища на потребителски данни
3.2 Сървъри за лични данни (PDS)
3.3 Инфраструктура за индексиране
3.4 Етикетиращи устройства и генератори на фуражи
3.5 Идентичност на потребителя
5 Заключения, благодарности и препратки
Bluesky е нова социална мрежа, изградена върху протокола AT, децентрализирана основа за обществени социални медии. Той беше пуснат в частна бета версия през февруари 2023 г. и нарасна до над 3 милиона регистрирани потребители през следващата година. В тази статия представяме архитектурата на Bluesky и AT протокола, който е вдъхновен от самата мрежа, но е модернизиран, за да включва потоци от актуализации в реално време и криптографско удостоверяване. Ние обясняваме как техническият дизайн на Bluesky се информира от нашите цели: да се даде възможност за децентрализация чрез наличие на множество оперативно съвместими доставчици за всяка част от системата; за да улесни потребителите да сменят доставчика; да предостави на потребителите свобода на действие върху съдържанието, което виждат; и да осигури просто потребителско изживяване, което не натоварва потребителите със сложност, произтичаща от децентрализирания характер на системата. Отвореността на системата позволява на всеки да допринесе за модерирането на съдържанието и управлението на общността и ние каним изследователската общност да използва Bluesky като набор от данни и тестова площадка за нови подходи в модерирането на социалните медии.
През последните две десетилетия социалните медийни услуги се превърнаха от забавно любопитство в крайъгълен камък на гражданския живот [5]. Това развитие е придружено от нарастващо безпокойство, че основните „дигитални градски площади“, като Twitter/X или Facebook, са под контрола на една единствена корпорация и могат да променят политиките си по прищявка на своите лидери [62]. Техните операции са непрозрачни (напр. по отношение на това кое съдържание се препоръчва на потребителите) и техните потребители нямат свобода на действие върху потребителския си опит. В резултат на това има нарастващ интерес към децентрализираните социални мрежи, от които fediverse около протокола ActivityPub [34] и софтуера Mastodon [39] е може би най-известният (преглеждаме селекция от децентрализирани социални мрежи в Раздел 4) .
Децентрализацията обаче въвежда и нови предизвикателства. Например, в случая с Mastodon, потребителят трябва да избере сървър, когато създава акаунт. Този избор е важен, защото името на сървъра става част от потребителското име; мигрирането към друг сървър предполага промяна на потребителското име, а запазването на последователите по време на такава миграция изисква сътрудничеството на стария сървър. Ако сървър бъде изключен без предупреждение, акаунтите на този сървър не могат да бъдат възстановени – особен риск при сървъри, управлявани от доброволци. По принцип потребителят може да хоства свой собствен сървър, но само малка част от потребителите на социални медии имат както техническите умения, така и склонността да го направят.
Разликата между сървърите в Mastodon въвежда сложност за потребителите, която не съществува в централизираните услуги. Например, потребител, който преглежда нишка от отговори в уеб интерфейса на един сървър, може да види различен набор от отговори в сравнение с преглеждането на същата нишка на друг сървър, тъй като сървърът показва само тези отговори, за които знае [2]. Като друг пример, когато преглеждате уеб профила на акаунт на друг сървър, щракването върху бутона „следване“ не просто следва този акаунт; вместо това потребителят трябва да въведе името на хоста на собствения си сървър и да бъде пренасочен към URL на домашния си сървър, преди да може да следва акаунта. Според нас е нежелателно да се натоварват потребителите с такава сложност, произтичаща от обединената архитектура.
В тази статия представяме AT протокола (atproto), децентрализирана основа за социални мрежи, и Bluesky, социално приложение в стил Twitter, изградено върху него. Основна цел на дизайна на atproto и Bluesky е да осигурят потребителско изживяване със същото или по-добро качество като централизираните услуги, като същевременно са отворени и децентрализирани на техническо ниво. Представяме насочените към потребителите характеристики на Bluesky в раздел 2, а в раздел 3 обясняваме основната системна архитектура. AT протоколът е проектиран така, че за всяка част от системата има множество конкуриращи се оператори, предоставящи оперативно съвместими услуги, което улеснява превключването от един доставчик към друг.
Децентрализацията сама по себе си не е в състояние да реши някои от най-трудните проблеми на социалните медии, като дезинформация, тормоз и реч на омразата [46]. Въпреки това, чрез отваряне на вътрешността на дадена услуга за сътрудници, които не са служители на определена компания, децентрализацията може да даде възможност за пазар на подходи към тези проблеми [38]. Например Bluesky позволява на всеки да управлява услуги за модериране, които вземат субективни решения за избор на желано съдържание или маркиране на нежелано съдържание, а потребителите могат да избират за кои услуги за модериране искат да се абонират. Услугите за модериране са отделени от хостинг доставчиците, което улеснява потребителите да сменят услугите за модериране, докато намерят такива, които отговарят на техните предпочитания. Нашата надежда е, че тази архитектурна отвореност позволява на общностите да разработят свои собствени подходи за управление на проблемно съдържание, независимо от това, което всеки конкретен оператор на услуга прилага [38].
Например, изследователи, които искат да идентифицират кампании за дезинформация, могат лесно да получат достъп до цялото публикувано съдържание, социалната графика и потребителските профили в Bluesky. Ако са в състояние да изградят алгоритъм за етикетиране на подозирана дезинформация, те могат да публикуват своите етикети в реално време и потребителите, които желаят да видят тези етикети, могат да ги активират в своя клиентски софтуер. Една от целите на този документ е да привлече Bluesky и AT протокола на вниманието на изследователите, работещи върху такива алгоритми, и да ги покани да използват бързо нарастващия набор от данни на съдържанието на Bluesky като основа за тяхната работа.
Този документ е достъпен в arxiv под лиценз CC BY 4.0 DEED.